|
|
|
| ИСТОРИЯ НА ЕЛЕНА |
|
|
|
Има много легенди за град Елена, но една от най-интересните е за двама млади влюбени - легендата разказва, че в девствените вековни гори на Еленския балкан се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка - Елена и Самуил. Разбойници нападнали сватбата. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита. Самуил също бил посечен. От скръб по своите рожби родителите се заселили тук и основали селото, което нарекли на Елена.
|
|
Елена е един от символите на Българското Възраждане.
Всеки българин познава името на еленчанина Йосиф Брадати, предшественик на Паисий Хилендарски и се прекланя пред делото на Иларион Макариополски - създателят на Българския Великден.
Паметник на българската просвета е и еленската Даскалоливница - първият възрожденски институт в българско, създаден още през 1848 г. от Иван Момчилов и Никола Михайловски, който е завършил Московския университет с докторат по философия. Между нейните възпитаници са Петко Славейков и Драган Цанков.
В Елена миналото и настоящето са тясно свързани, старите традиции ревностно се пазят до днес. Тук са съхранени 147 паметници на културата, 7 от които са с национално значение: родната къща на Иларион Макариополски, Часовниковата кула, Даскалоливницата, църквите "Свети Никола" и "Успение на Пресвета Богородица" с камбанарията, петте Разсуканови къщи и Попниколовата къща. Елена притежава над 6 000 етнографски предмета на материалната култура, 780 творби на възрожденското и съвременното изкуство, много старопечатни книги. През епохата на българското Възраждане еленчани с типичното за балканджии трудолюбие и предприемчивост градят бъдещето на своя град.
За мнозина Елена е преди всичко град на поетите: Петко Юрданов Тодоров, Стоян Михайловски, Иван Кирилов и на израслия в Еленския балкан Емилиян Станев.
|
|
|
|
 |
